Загадката в Боянската църква: кой е Боянския майстор-иконописец?

 Загадката в Боянската църква

КОЙ Е БОЯНСКИЯ МАЙСТОР-ИКОНОПИСЕЦ?

1 Снимки на стенописите в Боянската църква 

1

Ктиторски портрети на севастократор Калоян и съпругата му Десислава, Боянската църква 1259 г.

2

Десислава, детайл от стенопис в Боянската църква 1259 г.

3

Цар Константин Тих и царица Ирина, стенопис от Боянската църква 1259 г.

4

Детайл от стенописа „Христос сред книжниците“

5

„Христос Евергет“, Боянската църква 1259 г.

6

„Старец-войн“, Боянската църква 1259 г.

7

Убрус“, Боянската църква 1259 г.

8

9

10

11

12

13

 

14

15

16

2 Загадката около Боянския майстор. Непозволения автограф (графити)*

3 Други загадки в Боянската църква**

Източници:

1. Какви послания са закодирани встенописите на Боянската църква, https://www.flashnews.bg/kakvi-poslaniya-sa-zakodirani-v-stenopisite-na-boyanskata-tsarkva 
2. Wikipedia
3. Снимки от другки сайтове
4. Боянският майстор, Фани Попова-Мутафова, https://chitanka.info/text/26447-poslednijat-asenovets
   

"Кой е Боянския майстор (из Уикипедия)Редактиране

Детайл от стенописа „Христос сред книжниците“

Боянският царственик, споменаващ зограф Василий от Субоноша

Според Казимир Попконстантинов и Божидар Димитров, „Боянският майстор“ е българинът протозограф Василий от село Субоноша, Сярско, работил със своите помощници – зографа Димитрий и още един, неизвестен иконописец. Твърденията му се основават на тълкуванието им на откритието, направено през март 2008 година от екипа, изрършващ консервационните работи в църквата под ръководството на проф. Григорий Григоров и Владимир Цветков.

В една от нишите е разкрит ескиз на лице, направен върху мократа тогава мазилка и надпис с въглен, разчетен като „Аз В_ _ _ан“. Ако това е автопортрет на майстора, както смята Б. Димитров, може да се види, че художникът тогава е бил на възраст около 50 – 55 години, с висок ръст и умни очи. Други считат, че е ескиз на цар Давид. Проучващите надписа експерти, Казимир Попконстантинов и Зарко Ждраков, са го разчели като „Аз Василий писах“.

В подкрепа на твърдението, че зографът Василий е реална историческа личност, първомайстор с отношение към църквата на севастократор Калоян, Казимир Попконстантинов посочва записаното в „Боянския поменник“ (ръкопис от Боянската църква, съдържащ списък с имена на български царе, патриарси и някои велможи от средните векове, в който се чете „вечна памет“ за тях на църковни празници). Там, съвсем не според ранга си е вписан и „Василий Зограф от с. Субоноша, Серско“. Това име отсъства в други подобни поменици и причината този зограф да е поменаван от боянчани наравно с патриарси и царе е неговото забележително дело в тяхната църква.

Според Иван Петрински, името на селото е грешно разчетено и става въпрос за зографа Василий от Сяр, и отделно, за Ношо (много разпространено име през XVI-XVII в.) от с. Субо. Невъзможно е да се направи връзка между майстора Василий, чието дело са стенописите в Боянската църква, и зографа Василий, споменат 350 години по-късно в Боянския поменик.^[5]

Археологът Николай Овчаров, изразява съмнения в достоверността на твърденията, че подписът е именно на „Боянския майстор“. Той заявява, че може да е направен от всеки посетител^[6]. По този повод, между него и Божидар Димитров възникна публичен конфликт^[7]. Директорът на НИМ заявява, че надписът е положен върху мократа мазилка и то когато до вътрешността на църквата не е имал достъп страничен човек. Според обичая, освен живописците никой не е имал право на присъства там по време на работа, дори ктитора – севастократор Калоян. Скоро след това е положена замазка с фин грунд, така че подписът може да е оставен единствено от някой от зографите, твърди той. Като допълнителни доводи за тезата си посочва сведенията от „Боянския поменник“ и две икони, за които се смята, че са други достигнали до нас произведения на зограф Василий.

Според мнението на епиграфа Коста Хаджиев, изложено на Националната археологическа конференция в Шумен (26 – 29 май 2008 г.), твърденията, че е открита самоличността на „Боянския майстор“ не се основават на научни доводи^[8]. Той смята, че името трябва да се чете като „Василие“ а не „Василий“. Отбелязва също, че формата „аз писах“ е използвана, когато някой е желаел да увековечи присъствието си в църквата и не е задължително да е дело на зограф. Изключително редките случаи на автографи на средновековни иконописци (подпис от 14 век в днешна Македония и от 12 век в катедралата „Света София“ в Киев) не приличат на надписа от Боянската църква. Хаджиев оспорва и мнението, че изобразеното лице е автопортрет. Той смята, че „автопортрет като понятие в Средновековието няма“^[8]."